История на Пекин - Общ преглед
История на Пекин - Общ преглед
Blog Article
И старият ловец, като въздъхна, почна да ми разказва спокойно и равно, с глас, който сякаш извираше из самото му сърце, дивна легенда за тия Самодивски скали, които се виждаха очертани в небето, осветени от лъчите на заходящото слънце, остри, високи, далечни, непостижими, надвесени, обрасли в мъхове и лишеи.
), но също така тогава е издадена и повестта му "Гераците" - разказ за злощастията на един разпадащ се селски род.
Останете вкъщи майка, отегчена от живота, намира ново хоби.…
От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:
Служителите и миряните на Жрелинския манастир са в очакване на празника “Успение Богородично”. Особено тържествен празник, поради чудотворната икона на светата майка, намираща се в църквата. По този повод се бият камбаните лично от Игумена – Отец Йоаким. Сърцето на монаха трепне по богатите дарове на заможен богомолец за иконата – златен ореол и лилава завеска. Педантичният свещеник държи манастира да свети от чистота. Влиза в черквата и открива, че пред иконата смирено е застанала “дрипава, мръсна, забрадена” жена с дете в ръце.
- Тя е още малка - отговарял старият баща. Но вечер, когато я виждал да кара стадото, сияйнала от младост, с горещи алени страни, с очи светли и бистри като горските кладенци, в които горял огънят на пламенни желания, той се замислял.
Властта е като уголемително стъкло за човешките недостатъци. Ако нямаш развита съвест и чувство за отговорност, хората бързо го разбират.
— За Пенка това е лесно, тя има стари любовници — обади се Стамо и се изтегна.
Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.
- Оня безхаберник (Митко) взе пикапа и сега само в каруцата може да натоварим тия неща и да ги изкараме нагоре.
ВсичкиДжаджиИгриКачество на животКолиЛюбопитноРецептиТестовеХоби
Ободриха се морни души и заехтя полето пак от смях и песни.
Той издигна шишането и на шега ??????? замери в безкрайното висине черната точка на орела, който минаваше под слънцето и като малко облаче хвърляше тъмна сянка по сините скали и сипеи на срещните баири.
Със затаен дъх хората следели от поляната долу как те прескачат храсти и камънаци, как лазят по сипеите и с какво усилие търсят по измитите от дъждове канари опора за краката си, с каква нежност и внимание момъкът прикрепял другарката си и я водел към облаците.